Начало » Артикли » Третия завет на АА - Служенето


Сайтът все още не е одобрен от GSO - General Service Office-Alcoholics Anonymous

Завет на АА за Служенето (част 1)

За историята на Общността и Третия завет на АА. Лидерството в AA
преведено от английски език
Авторските права на английския текст
на това произведение принадлежат на AA Grapevine, Inc
2002
Оригиналният текст е на собственика на сайта:
http://www.aa.org/.

.

Преведено от членове на интергрупата на АА в България.


За историята на Общността и Третия завет.
Завет за Служенето на АА

(Версия за Web)

Бил У.



Молим, да ни извините ако на места преводът съдържа грешки или неточност. Текстът все още е в процес на обработка. 
 

Завет на АА за Служенето (част 1)

Нашата Дванадесета Стъпка – предаването на посланието на други хора, се явява основният от видовете служене в Общността на АА. В това се заключава нашата основна цел и смисълът на нашето съществуване. Следователно, AA представлява нещо повече, от набор от  принципи – това е общество от алкохолици за алкохолици, които работят активно. Ние трябва да предаваме нашите идеи, иначе можем да си навредим сами, а тези,  до които не са достигнали нашите послания, може просто да умрат.

           По този начин, служенето в AA, се явява всичко, което би могло да способства за оказване помощ на наш страдащ събрат: започвайки от самата  Дванадесета Стъпка, телефонно позвъняване и чашката кафе по време на сбирката и завършвайки с офисите по служене на AA, които работят на национално или международно ниво. Общия резултат от цялата тази дейност се явява Третият Завет - Служенето.

           В понятието служене влизат помещенията за сбирките, сътрудничеството с лечебните заведения, офиси на интергрупите. То подразбира издаване на книги, брошури и предаването на вярна информация за АА във всякакви форми. Служенето също така, призова за създаването на комитети, избор на делегати, настоятели и свикването на Конференции. И не си струва да се забравя, че за осъществяването на служенето, са необходими доброволни пожертвования от членовете и структурите на нашето Общество.

             Жизнено важно за растежа на АА

             Служенето, осъществявано от отделни хора, групи, региони или АА като цяло, има изключително важно, жизнено значение за нашето съществуване и развитие. Ние не трябва да опростяваме АА, отказвайки се от подобни служби. Ако го направим, ние само бихме си навлекли усложнения и разногласия.

              Поради това, по отношение на всяка конкретна служба, си задаваме само един въпрос: "Действително ли тази служба е необходима?" И ако това е точно така, ние трябва всячески да я подкрепяме, иначе мисията ни по отношение на тези, които имат нужда и търсят АА, ще остане неизпълнена.
              Най - жизненоважни служби в АА, при все че най - малко се разбира, са тези от тях, които правят възможно съществуването на АА като единно цяло, а именно:
General Sеrv. Office (GSO) или Бюро по обслужването; AA World Services Ins. (AAWS) или Световна Служба на АА; списанието AA Grapevine, Inc или "Грийпвайн", а също и нашия Съвет на Настоятелите (The Trustees `Board), официално известен като Съвет по Служенето, General Service Board, GSB). От създаването ни, може открито да се проследи как този сбор от жизненоважни структури е помогнало наличието на единство сред AA в целия свят и в значителна степен ръста на Общността.

                До 1950 година тези всеобщи служби, се крепяха на няколко ентусиаста и ветерани в АА, на нашите немного приятели неалкохолици, на д-р Боб и мен. Във всичките ранни години на АА, ние, ветераните, се явявахме самоназначили се настоятели на Анонимни Алкохолици.
                Общността е готова  да поеме да отговорността 
                Към 1950 г. ние разбрахме, че АА бе пораснало и че нашата Общност може и е готова  да снеме от нас тази отговорност. Имаше и друга причина за неотложните промени. Доколкото ние, ветераните, не бихме могли да живеем вечно, щяха да се появят нови настоятели, които биха останали практически неизвестни в групите, разпространили се вече по целия свят. Бъдещите настоятели вероятно нямаше да могат да работят по единично, без пряка връзка с AA.
              
Това означаваше, че ние бяхме длъжни да създадем Конференция, представляваща всички членове на АА, която би могла ежегодно да се среща с нашия съвет на настоятелите в Ню Йорк, и по този начин би поела върху себе си непосредствената отговорност за спазване на традициите на AA и за управлението на основните дела на нашите служби. В противен случай, почти никому неизвестения Съвет по служенето и твърде лошо разбираната дейност на нашите централните служби, изведнъж, навярно би се оказала пред лицето на пълен крах.
               Да предположим, че нашите бъдещи настоятели,  действащи изцяло по своя преценка, извършат сериозна грешка. Или да предположим, че нямайки връзка с AA, те се опитат да се изказват от наше име в сложен или кризисен момент. Ако АА като цяло неможе да ги направлява непосредствено, по какъв начин те биха могли да осъществят всичко това? В този случай, крахът на нашите централните служби би бил неизбежен. И ако при такова положение нашите световни служби се сринат, то по какъв начин би могло да бъдат изобщо възстановени?
                Ето накратко онези причини, довели до създаването на Конференцията  по Служенето на Анонимните Алкохолици. По-долу ще опиша по-подробно събитията, станали вече история на AA.
                Съвещателният орган, известен като Конференция, се състои от изборни представители от числото на регионалните делегати на всеки един от регионите на САЩ и Канада - сега те са около 90 души, а също от настоятелите, директорите на AAWS, AA Grapevine и щатните сътрудници на тези структури, наброяващи около 40 или повече човека. Първото годишно събрание на Конференцията се състоя през 1951 година. От тогава, то се провежда всяка година през април в Ню Йорк. Първата Конференция имаше голям успех и постави рекорд по броя си препоръки, които точно служеха на Общосетвото в последвалите години на  растеж и развитие.
              Акценти от историята на службите в AA
             Да се върнем към началото: веднъж в 1937 г., в дома на д-р Боб в Aкрон ние с него оценихме резултатите от повече от двугодишната работа. За първи път видяхме, че за алкохолици е възможно пълно възстановяване. Тогава имахме две малки, но постоянни групи в Aкрон и Ню Йорк, и в допълнение, няколко човека,  пръснати на различни места. По какъв начин тези неколцина възстановили се, биха могли да разкажат/съобщят на  милионите алкохолици по целия свят, за тази голяма новина? В това се заключаваше целия въпрос.
             По-късно, ние с д-р Боб  се срещнахме с осемнадесет членове на групата от Aкрон в къщата на Т. Хенри Уилямс - наш верен приятел, неалкохолик. Някои членове на групата в Aкрон,  все още смятаха, че трябва да ограничим в устна работа, но болшинството клонеше към това, че са ни нужни болниците с техният платен персонал
и че преди всичко ни е нужна книга за другите алкохолици, която би обяснила нашите методи и резултати. За това биха били нужни много пари. Може би, дори милиони. (Тогава ние не разбирахме, че тези милиони по-скоро биха ни унищожили, отколкото отсъствието на каквито и да е пари .)

С тези съображения, събранието в Акрон ме упълномощи да започна да набирам средства след завръщането ми в Ню Йорк. Пристигайки вкъщи, аз срещах пълно съгласие с тази идея и в нюйоркската група. Някои от нас веднага се захванала за работа.
             Паричните  проблеми на АА в ранния  етап

             Чрез шурея ми,  д-р Л.В. Стронг- младши, който беше единствено останалия ми приятел и довереник в най-лошите дни на моето пиянство, установихме връзка с Уилард Ричардсън - дългогодишен приятел и другар на семейство Рокфелер. Г-н Ричардсън веднага се запали от идеята и заинтересова група свои приятели. През зимата на 1937 г. в офиса на г-н Джон Рокфелер -младши бе проведена сбирка. Сред присъстващите бяха г-н Ричардсън и групата му, д-р Уилям Силкуърт, алкохолици от Aкрон и Ню Йорк, аз и д-р Боб. При дълго обсъждане, ние настойчиво убеждавахме нашите нови приятели, че ни трябват пари. И освен това, че ти трабват доста пари.
              Един от тях, Франк Еймс, скоро се отправи към Aкрон (в началото на 1938) година, за да се запознае с местната група. Той се върна с много оптимистичен доклад, който г-н Ричардсън веднага представи на Джон Рокфелер.
Въпреки, че докладът му направи впечатление, г-н Рокфелер отказа да предостави голяма сума, опасявайки се от излишна  професионализация на AA. Той все пак пожертва 5 хиляди долара. Тази сума отиде за да ни помогне с д-р Боб да се издържаме през 1938 година. Ние бяхме все още далеч от болници, книги, мисии и големи пари. В онзи момент решението на Рокфелер изглеждаше много твърдо, но това стана един от най-значимите пробиви, които някога са се случвали с AA.
               Въпреки мнението на г-н Рокфелер, ние продължавахме да убеждаваме приятелите му, че са ни абсолютно необходими пари. В края на краищата, те се съгласиха, че на нас действително са ни нужни допълнителни средства, поне за това, че недостигаха за подготовката на учебник за нашите методи и опит в работата.
               В края на пролетта на 1938 г., аз подготвих материал, който сега съставлява първите две глави на книгата "Анонимни Алкохолици”. Размножени на циклостил, копия на тези глави влязоха в проспекта, предназначен за нашата "безнадеждна" кампания за набиране на средства. На съвещания, провеждани  тогава почти всеки месец, нашите приятели не-алкохолици съчувстваха на нашите неуспехи. Около половината от тези пет хиляди долара, които ни даде г-н Рокфелер отидоха  за изплащане по ипотеката за жилището на д-р Боб. Поделеният между нас остатък трябваше, разбира се, много скоро да се изчерпи. Нашите перспективи бяха явно нерадостни.
               АА се самоиздава
              Тогава Франк Еймс си спомни за своя стар приятел Юджийн Eксман, редактор на религиозния отдел в издателство „Харпърс”. Той ме изпрати до "Харпърс" и аз показах на г-н Eксман  двете глави от замислената от нас книга. За моя радост те направиха впечатление на г-н Eксман. Той каза, че "Харпърс" би могъл да ми изплати авансово хонорар в размер на 1 500 долара, за да довърша работата. В тази ситуация 1500 долара ни се струваха цяла купчина пари.   

              Въпреки това ентусиазмът ни за това предложение бързо се поизчерпа. В края на работата по книгата ние оставахме длъжници на  "Харпърс" с 1 500 долара. И ако към това време АА бе придобило, както се надявахме, огромна известност, то по какъв начин ние бихме могли да наемем помощници, които трябваше да отговорят на запитванията – може би на хилядите запитвания, които биха започнали да идват към нас?
              Имаше и още един сериозен проблем. Тази книга можеше да се превърне в основна за AA, а правото на собственост върху нея би останало в чужди ръце. Беше очевидно, че нашето Общество трябва само да печата и притежава своята литература. Никакво, дори и най-доброто издателство, не би трябвало да притежава нашата най-добра собственост.
              Тогава двама от нас купиха пакет от чисти бланки за акции и написаха на тях: "Издателски  трудове", номинал $ 25." Моят приятел Ханк. П. и аз предлагахме акциите на новата Ню-йоркска книжна компания на алкохолици и техни приятели. В отговор те само се присмиваха. Кой ще започне да купува акции за книга, която още не е написана, казваха те!
              И все пак тези съмняващи се купувачи трябваше да бъдът убедени по някакъв начин. Тогава ние се обърнахме към главния редактор на Ридър`с Дайджест и му разказахме историята на нашето развиващо се Общество и за неговата бъдеща книга. Идеята много му харесва  и той предложи през пролетта на 1939 г., когато книгата според нашите изчисления трябва да е готова, да публикува в Reader's Digest статия за AA,  разбира се, споменавайки и за новата книга.
           Това точно послужи като аргументът, който ни бе така необходим за продажбата на акциите. С такава подкрепа книгата трябваше да се продава с вагони..
Ние не можехме да сгрешим. Алкохолиците  в Ню Йорк и техните приятели веднага промениха отношението си към акциите на "Издателски трудове”. Те започнаха да ги купуват, но в по-голямата си част - разсрочено.
              Рут Хок, наша секретарка не-алкохолик, печаташе под моя бавна диктовка глави за новата книга. Ожесточени  спорове по повод на тези ескизи, и за това, какво трябва да влезе в тях, станаха основна тема на сбирките на групите в Ню Йорк и Aкрон в продължение на много месеци. Аз вече в по-голяма степен се представях като съдия, отколкото като автор. Междувременно, алкохолици от Aкрон и Ню Йорк и двойка от Кливлънд започнаха да пишат своите истории – получиха се всичко 28 истории.
              Когато работата по книгата отиваше към своя край, ние посетихме главния редактор на Ридърз Дайджест и го помолихме за обещаната статия. Той погледна към нас с объркване, трудно спомняйки си кои сме ние. И тук ни очакваше удар. Той ни разказа как преди няколко месеца представил нашето предложение за разглеждане от редколегията и как то било отхвърлено. С най-големи извинения  той си призна, че съвършено е забравил да ни съобщи за това. Новината ни хвърли в шок. Нали към това време ние с оптимизъм бяхме поръчали 5 000 екземпляра от новата книга основно без предплата. Издателят също разчиташе на Ридър`з Дайджест. Скоро в склада му щяха да се появят 5 000 книги, а купувачи за тях нямаше да се намерят.
              Най-накрая, през април 1939 г. книгата се появи на бял свят. Ние успяхме да отпечатаме отзив в  "Ню Йорк Таймс", плюс още един, много добър, който ни даде д-р Хари Емерсън Фосдик, но от това нищо не последва. Търсене на книгата просто нямаше. Бяхме затънали до уши в дългове. В Нюарк, в офиса, където работехме, се появи шерифът, а хазаинът продаде домът, в който живеехме с Луис. Бяхме изхвърлени от там на улицата, след което живяхме у приятели от АА.
             
Как преживяхме лятото на 1939 г., аз съвсем не разбрах. На Ханк П. му се наложи да си потърси работа. Преданата Рут вземаше като заплата акции от фалиралата книжна кампания. Един от приятелите ни от AA ни предостави своята вила, а друг автомобил.
             АА разгласява за себе си
             Първият прелом настъпи през септември 1939 година. Списанието "Либърти”, възглавявано тогава от бъдещия ни голям приятел Фейтън Урслер публикува статията "Алкохолиците  и Бог",  написана от Морис Mарки. Последва  моментален отклик. При нас пристигнаха около осемстотин писма от алкохолици и техните семейства. Отговаряйки на всяко от тях, Рут поставяше в плик проспект на новата  книга "Анонимни Алкохолици”. Постепенно книгата започва да се разпродава. След това няколко статии за AA бяха публикувани и в сп. "Кливланд Плейн Дилър”.  Кливландските групи веднага се разраснаха до няколкостотин членове. Книгата се продаваше все повече и повече. Така, лека по-лека ние преминахме през тази рискована година.
              Г-н Рокфелер не напомняше за себе си от началото на 1938 година. Изведнъж, през 1940 г., той отново се появи отново в най-вълнуващи обстоятелства. Неговият приятел, г-н Ричардсън, дойде на срещата на настоятелите. С широка усмивка, той обяви, че г-н Рокфелер иска да даде обяд в чест на АА. Списъка на поканените представляваше внушителна сбирка на знаменитости. Ние изчислихме, че събрано заедно, състоянието им би надвишило милиард долара.
              Обядът се състоя в началото на февруари в клуб "Ню Йорк Юнион Лиг." Д-р Фосдик, а също и д-р Фостър Кенеди, който е известен невролог, говориха за ползата от АА. Няколко членове на групите от Aкрон и Ню Йорк, разположени до масите сред знаменитостите, отговаряха на техните въпроси. В хода на срещата топлината и заинтересоваността все повече растяха. Ето това е, помислихме ние  -  нашите парични проблеми са разрешени!
             
Но после се надигна Нелсън Рокфелер и говори от името на баща си, който по това време беше болен. По думите му, баща му бил много зарадван от това, че събралите се на приема са видели в новото общество АА многообещаващо начинание. „Баща ми рядко - продължи той -  би проявил толкова голяма заинтересованост към нещо, каквото и да било то. Но, доколкото AA работи на чисто доброволни начала, когато един човек просто предава посланието на друг, то е очевидно, че това не изисква пари, или изисква много малко пари.”

 Чули тази забележка, ние съвсем паднахме духом. Когато г-н Рокфелер завърши речта си, всички тези милиардери станаха и си тръгнаха, без да  оставят нито цент.
            На следващия ден Джон Рокфелер - младши писа на всички, които присъстваха на прием и даже на тези, които не са били там. Той отново потвърждаваше пълната си увереност и голям интерес. В края на писмото си,  небрежно отбелязваше, че предоставя на AA 1 000 долара!
            Доста по-късно ние осъзнахме какво е направил за нас г-н Рокфелер в действителност. Рискувайки да предизвика насмешки по свой адрес, той се обяви против останалия свят и възпрепятства крупните парични постъпления в мъничкото общество на непредали се алкохолици. Заради тези неизвестни хора той се изложи на удар. Мъдро харчейки собствените си пари, които той ни даде безвъзмездно, именно тогава и по такъв начин, той ни спаси от нещастията, свързани с управлението на собствеността и комерсиализацията. Трудно би било да се направи нещо повече.
            АА нараства до две хиляди членове
           В резултат на това,  в края на 1940 г. броят на членовете на AA рязко нарасна до две хиляди души. Д-р Боб и аз започнахме да получаваме по $ 30 на седмица от даренията, събрани на приема. Това много облекчи живота ни.  Ние с Луис се заселихме в неголямата стаичка в помещението на  клуба на АА на „24-а Западна улица” в Манхатън.
           Най-забележителното бе това, че нарасналите продажби на книгата ни позволиха да създадем национална щаб-квартира. Ние се преместихме от Нюарк, Ню Джърси, където бе написана книгата "Анонимни Алкохолици" на улица „Визи” немного на север от района Уол Стрийт в Ню Йорк. Взехме един скромен двустаен офис в деловата част на града срещу пощенския клон на „Чърч  Стрийт”. Там вече бе готова знаменитата п.к. 658 в очакване на хилядите отчаяни запитвания по наш адрес. По това време Рут (макар и да бе не-алкохолик) стана първият национален секретар на АА, а аз  - нещо като помощник в Офиса.
           По време на цялата 40-та година, продажбата на книгата бе единственият източник на доходи в центъра.
Всеки цент отиваше за заплащане на работата за АА. На всички искания за помощ ние отговаряхме с топли лични писма. Когато алкохолиците или техните семейства проявяваха продължителен интерес, ние започвахме кореспонденция. С помощта на тези писма и книгата "Анонимни Алкохолици” започнаха да се формират нови групи.
           Начало на обслужване на групите
           Още по-важно беше това, че имахме списъци на проекти за градовете и селищата в САЩ и Канада. Ние предавахме тези списъци на отправящите се на пътуване бизнесмени, членове на вече създадените групи на АА.  С помощта на тези куриери ние поддържахме постоянни контакти и те също започваха да организират все нови и нови групи. За по-голямо удобство на нашите пътешественици , ние подготвихме справочник на групите (директория).
           По неочакван начин това ни създаде работа.
Тъй като новосъздадените  групи рядко общуваха със своите пътуващи наставници, те започнаха да се обръщат за помощ за решаване на своите  многочислени проблеми към нашия Офис в Ню Йорк. По пощата ние им предавахме опита на по-старите групи. Малко по-късно, както ще видим, това стана основен вид обслужване/служене. По това време някои от акционерите на книжовната компания „Издателска работа” ,започнаха да проявяват безпокойство. Те се оплакваха, че всички приходи от книгата отиват за заплащане работата в Офиса на АА. Кога, ако това изобщо някога се случи, те ще получат парите си обратно? Ние също така разбирахме, че книгата "Анонимни Алкохолици” трябва да стане изцяло собственост на АА. По това време 1 / 3 от книгата принадлежеше на  49 акционери, 1 / 3 – на моят приятел Ханк П  и останалото – на мен.
           Първото нещо, което ние извършихме, бе одит на дружеството и след това направихме  "Издателска работа” официално юридическо лице. Ханк П. и аз  прехвърлихме нашите акции на Фонда на Алкохолиците  (както тогава се наричаше Съвета на настоятелите). Това беше тази част от акциите, които ние получавахме в качеството на заплащане за своето служене. Останалите 49 акционери  бяха вложили  в тях реални пари. На тях трябваше да се плати и при това - в брой. А откъде можехме да вземем толкова пари?
           Необходимата помощ се появи в лицето на А. Лерой Чипмън. Той също така се явяваше един от приятелите  и помощниците на Джон Д. Рокфелер, а неотдавна бе станал настоятел  на нашата фондация. Той убеди г-н Рокфелер, двамата му синове и някои гости на приема да заемат на Фонда  $ 8 000. Тези пари веднага отидоха  за изплащане на $ 2 500 дълг на Чарлз Tаунз, за други непредвидени дългове , а също така ни позволиха да изкупим непринадлежащата ни част от акциите. След две години книгата "Анонимни Алкохолици" започна да се разпродава толкова добре, че ние можехме да изплатим на г-н Рокфелер целия този дълг.


Категории: Третия завет на АА - Служенето | Добавен от : July (19-12-2011)
Прегледи: 1125 | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да добавят коментари
[ Регистрация | Влез ]
Меню:
Секция с категории:
12 Концепции за световно служене [0]
Новите членове питат [14]
Към близките [4]
Групата на АА [7]
...там, където всичко започва
Към свещенослужителите и духовенството [4]
АА в изправителни учреждения [4]
Третия завет на АА - Служенето [4]
АА за жените [2]
Наши приятели:
Анонимни Алкохолици в европейския регион
Сайтове на АА по целия свят
АА Грейпвайн - международен журнал на Анонимни Алкохолици
Alcoholics Anonymous


Търсене:

Статистика:

Всичко на линия: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Hosted by uCoz